Протокол от Киото

Протоколът от Киото става и първото глобално споразумение за опазване на околната среда, основано на пазарен принцип за регулиране, изразяващ се в международна търговия с квоти за вредни емисии.В Протокола от Киото е визирано намаляването на общо девет вида газови емисии (от типовете CO2, CH4, N2O и три вида флуорирани промишлени газове: HFC (хидрофлуоровъглеводороди), PFC (перфлуоровъглероди) и SF6, които провокират глобалното затопляне. Същинската цел е в периода 1 януари 2008 — 31 декември 2012 да бъде снижено изхвърлянето в атмосферата на тези емисии с 5.2 % в сравнение с нивото от 1990 г. Тези 5.2 % намаление се разглеждат на глобално ниво: тоест не всяка ратифицирала Протокола държава трябва да намали с толкова изхвърлянето на тези газови емисии, но всяка държава има определен процент от емисии, които трябва да намали.

• Еропейският съюз трябва да съкрати емисиите с 8 %.
• Япония и Канада — с 6 %.
• Русия и Украйна трябва да запазят средногодишните стойности в периода 2008—2012 г. на нивата от 1990 г.
• Развиващите се страни, включително Китай и Индия, не поемат задължения.
• Като държава, ратифицирала този протокол, България се задължава да намали количеството вредни емисии с 8 %.

Освен изпълнението на договореностите по лимитиране на вредните емисии от газове, Протоколът от Киото предвижда и проучването, стимулирането, развитието и разширяването на технологии за намаляване емисиите на въглероден диоксид, както и използването на нови и възобновяеми форми на енергия и въвеждането на екологично съобразни технологии.

В Протокола от Киото са предвидени и т. нар. „гъвкави механизми“ за ограничаване на вредните емисии, разработени на седмата конференция на държавите, подписали Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (РКОНИК), проведена в Маракеш през 2001 г. и са приети на първата среща на държавите от Протокола от Киото в края на 2005 г. Тези механизми се изразяват в следното:

• Търговия с квоти за вредни емисии, при която държавата или стопански организации на нейна територия могат да продават или купуват квоти за отделянето на парникови газове от националните, регионалните или международните пазари (чл. 17 от Протокола).
• Механизми за чисто развитие — проекти, при които развиващите се държави получават инвестиции за строежа на нови мощности за сметка на стари. Осъществяват се на територията на държава от РКОНИК, невлизаща в Приложение А (визиращо развитите държави) на Протокола, като финансирането е напълно или частично за сметка на държавите, влизащи в Приложение А (чл. 12 от Протокола).
• Съвместно изпълнение — проекти за намаляване на изхвърлянето на парникови газове, които се изпълняват на територията на държава от Приложение А за сметка на друга държава от Приложение А (чл. 6). Това дава възможност на развитите държави, които не могат да намалят собствените си емисии на парникови газове, да инвестират в икономиките на страни в преход, получавайки дял от намалените емисии.